Артикулация

Седем знака върху едни и същи четири тона, всеки за слушане: четири пъти същият тон, а се променят само дължината и атаката — времето си остава на мястото.

Артикулацията казва как се взема един тон и колко се държи. Тя не променя нито кога идва, нито кой е: четирите четвъртини стоят на всяка картинка на тази страница на едно и също място, и четири пъти това е същият тон. Променя се звучащата дължина вътре в записаната стойност и силата на атаката. Първа идва записът без знак — той е мярката, спрямо която се чува всичко останало.

Без знак

Четири пъти същият тон и нищо над него. Всеки спира точно преди следващия — тази мъничка пролука принадлежи на обикновеното свирене и още не е стакато. Спрямо този запис се мери всичко останало.

Стакато

Точката над главата на нотата или под нея: тонът звучи приблизително наполовина на написаното, а останалата част от стойността е тишина. Това е най-честият знак за артикулация изобщо и никога не означава друго темпо — само по-къса нота.

Стакатисимо

Малкият клин, запълнен връх вместо точка: толкова късо, колкото инструментът позволява, около четвърт от написаната стойност. В стари издания клинът често стои там, където се има предвид просто стакато — преди 1800 г. двата знака не са ясно разделени.

Портато

Чертичка и точка заедно над една нота: носен, но все пак отделен. Тонът се държи почти изцяло и после ясно се прекратява — среден път, който французите наричат луре. На лъков инструмент лъкът при това остава на струната.

Тенуто

Хоризонталната чертичка: тонът се държи цялата си стойност, до последния миг, и често получава малко тежест. Противоположното на точката — и единственият случай на тази страница, в който нищо не се отнема.

Акцент

Легналият клин: тонът се взема по-силно от съседите си, но запазва точно написаната дължина. Подчертаването е в атаката, не в трайността; след тласъка тонът се връща към обичайната си сила.

Маркато

Изправеният връх: по-силен от акцента и на всичкото отгоре по-къс — отбелязан, остър, отделен с натиск. Разликата идва от сбора на двете: маркато без късотата звучи само силно, без остротата — само подчертано.

Легато и лига

Лигата над няколко ноти: те преминават една в друга без откъсване, всеки тон трае до влизането на следващия. Взема се само първият тон под лигата; при лъковите това значи едно движение на лъка за всички, при духовите — едно движение на езика в началото.

Какво наистина променя знакът

Точката над нотата прави тона по-къс, а не по-бърз. Следващият тон пак идва на своето време — между тях остава тишина. Който вместо това свири нататък по-рано, не е изсвирил стакато, а е ускорил темпото. Точно това прави чуваемо тук бутонът за слушане: атаките лежат на всичките осем картинки еднакво.

Колко късо е едно стакато, зависи от темпото и от инструмента. На цигулката се ражда от вдигането на лъка, на пианото от пускането на клавиша, при духовите от езика — един знак, три различни движения. Нито едно издание не дава число, защото такова няма: знакът казва по-късо от написаното, а останалото е вкус и упражнение.

Две лиги, които не са артикулация

Лигата на легатото изглежда точно като Лига за продължение и двете постоянно се бъркат: лигата за продължение свързва две ноти с еднаква височина в една по-дълга, докато фразовата лига се простира над различни тонове и казва само, че преминават един в друг без откъсване. Две еднакви ноти под лига значи винаги са свързани. А Фермата изобщо не е въпрос на артикулация, а на време: тя отменя записаната стойност толкова дълго, колкото поиска изпълнителят.

Нотни знаци · Динамика · Мелизми · Нотна терминология

Anotona го прави вместо вас

Снимайте нотите или изсвирете мелодията — Anotona разпознава тоналността, записва нотите и ги пренася в която и да е друга. Безплатно.

Вижте Anotona

Всеки тон на тази страница е изчислен, а не преписан.