Мелизми
Шест мелизъма, всеки гравиран два пъти: знакът така, както се печата, и същото място, изписано с ноти — и двете звучат и двете траят точно толкова.
Един знак над нотата — и от един звук стават четири. Мелизмът предписва не други звуци, а начин да се изсвири този един: записаната стойност остава цяла, а знакът казва какво се случва вътре в нея. Всеки мелизъм стои тук два пъти — така, както се печата, и под него изписан с ноти. Двата записа траят еднакво; да се чуят един след друг е точно това, което прави чуваемо разстоянието между записа и звученето.
Трела
Главният тон и съседката отгоре се редуват толкова бързо, колкото остава чисто. Знакът не казва колко са редуванията; изписани тук стоят четири двойки, а стойността на нотата остава точно същата.
Горен мордент
Една бърза крачка нагоре и обратно, после лежи главният тон. Знакът е гладкият зигзаг без чертичка. Крачката трае не повече от миг — целият остатък от стойността принадлежи на главния тон.
Мордент
Същото надолу: веднъж кратко до съседката отдолу и веднага обратно. Знакът носи отвесна чертичка през средата на зигзага. В нея е цялата разлика с горния мордент, и лесно се пропуска.
Групето
Четири тона около записаната нота: съседката отгоре, главният тон, съседката отдолу, главният тон. Над нотата обиколката започва веднага; зад нея първо звучи самата нота, а обиколката идва накрая.
Кратък форшлаг
Малката нота има чертичка през флагчето си и се свири толкова кратко, колкото изобщо може. На главния тон не отнема почти нищо: пада на времето, а главният тон следва веднага.
Дълъг форшлаг
Малката нота без чертичка не е украса отстрани, а задържане. Взема половината от стойността на главния тон — при нота с точка две трети — и чак тогава се разрешава. Написана дребно, а се чува именно тя.
Отгоре или от главния тон?
Тук мненията се разделят: трелата започва ли от записаната нота, или от съседката отгоре? В барока, а и още при Моцарт, тя започва отгоре — украшението там е напрежение, което се разрешава. През деветнадесети век, от Хумел и Шопен нататък, започва от главния тон. Картините тук показват по-късния прочит; при старата музика да се погледне предговорът на изданието е част от работата, и доброто издание го казва точно там.
Колко тона се побират в един мелизъм, не казва нито един знак. Това зависи от темпото и от инструмента: онова, което тук е изписано с четири редувания, в бавна част ще бъде по-малко, а в бърза повече.
Два, които не могат да се изпишат с ноти
В този ред липсват два знака, Арпеджо и Глисандо, и то по една причина: нямат закрепени тонове. Вълнистата линия пред акорда казва, че тоновете му идват един след друг — но не и с каква скорост. Чертата между две ноти казва, че пътят между тях звучи — на пиано това са клавишите по пътя, на цигулка плъзгане без стъпала. Какво лежи между тях, решава инструментът, и затова не може да се сложи в ноти.
Нотни знаци · Динамика · Дължини на нотите · Нотна терминология
Anotona го прави вместо вас
Снимайте нотите или изсвирете мелодията — Anotona разпознава тоналността, записва нотите и ги пренася в която и да е друга. Безплатно.
Вижте AnotonaВсеки тон на тази страница е изчислен, а не преписан.