Енхармонична замяна
Пет двойки за слушане: два пъти един и същ клавиш, два различни нотни образа. Звукът е същият, изписването не.
Между C и D на пианото лежи точно един черен клавиш. Записан, той е две неща: повишено C или понижено D. Двете изписвания звучат еднакво — наричат ги енхармонично заменени.
На тази страница всяка двойка стои два пъти една до друга. Който изслуша и двата образа, чува един и същ тон; който ги погледне, вижда две различни ноти: главата седи една степен по-високо или по-ниско, а пред нея стои друг знак. Точно тази разлика е премерена тук — височината от звука, мястото на главата и знакът от гравирания образ.
Изписването не е въпрос на вкус. То казва откъде идва тонът и накъде отива: в тоналност с диези се казва едно, в тоналност с бемоли друго, а вътре в акордова последователност тонът получава име според ролята си. Който избере погрешното изписване, свири вярно, но записва друго, а не това, което е имал предвид.
Черният клавиш
Най-честият случай и най-простият: клавишът между два основни тона няма собствена буква, затова заема такава от съседите — веднъж отдолу с повишаване, веднъж отгоре с понижаване. В образа главата на нотата прескача една степен, а знакът сменя посоката си.
Диез върху бял клавиш
Между E и F няма черен клавиш, разстоянието вече е полутон. Затова повишеното E попада върху клавиша, който и без това се казва F. Изглежда излишно, а не е: в гама, на която ѝ трябва E, там стои повишеното E — иначе същата буква би се появила два пъти, а друга изобщо не.
През границата на октавата
Същото при горния край на октавата: от B до C има полутон, тъй че повишеното B пада върху C над него. Тук главата не се мести само с една степен, тя сменя октавата — в звука от това не се усеща нищо, в образа всичко.
Бемол върху бял клавиш
И в обратната посока: понижено C пада върху клавиша отдолу. Главата тогава стои една степен по-високо от еднакво звучащия си съсед, а пред нея стои бемол. Такива изписвания са редки, но не са грешка — появяват се там, където тоналността ги изисква.
Двойният диез
Две повишавания наведнъж вдигат тона с цяла степен: главата остава на своята степен, натиска се клавишът на съседа. Двойният диез прилича на малък наклонен кръст и стои почти само там, където гама, пълна с диези, трябва да държи буквите си в ред.
Две тоналности, същите клавиши
Каквото важи за един тон, важи за цяла тоналност. F♯ мажор и G♭ мажор натискат клавиш по клавиш същото — те не звучат подобно, а еднакво. В нотния образ едната стои с шест диеза, другата с шест бемола.
Коя се взема, решава това, което стои наоколо: пиеса, която идва от E мажор, пише нататък диези; такава, която върви към D♭ мажор, пише бемоли. И двата пъти звучи еднакво, и двата пъти само едното изписване е очевидното.
Какво стои отстрани
Кои знаци повишават и понижават тона и докога важат, стои при Знаци за повишаване. Коя тоналност има колко от тях и как се свързват помежду си, стои при Тоналности.
Нотни знаци · Тоналности · Нотна терминология
Anotona го прави вместо вас
Снимайте нотите или изсвирете мелодията — Anotona разпознава тоналността, записва нотите и ги пренася в която и да е друга. Безплатно.
Вижте AnotonaВсеки тон на тази страница е изчислен, а не преписан.