Ноти с точка
Пет случая, всеки по два пъти за слушане: първо нотата без точка, после същата с точка — а тактът трае точно толкова.
Точката зад нотната глава е най-пестеливият знак в цялото нотно писмо. Тя казва: и още веднъж половината от това. От половината нота стават три четвъртини, от четвъртината три осмини, от осмината три шестнайсетини.
Това не е постоянна добавка, а съотношение: колко прибавя точката зависи от това колко би траяла нотата без нея. Затова всеки случай стои тук два пъти — веднъж гол, веднъж с точка — и двата пъти тонът лежи на същата височина. Чува се единствено траенето. Тактът обаче остава точно толкова дълъг, колкото преди: каквото точката дава на нотата, го отнема от паузите зад нея.
Половина нота с точка
От две четвъртини стават три. В тридялов размер запълва целия такт и там е нормалният случай — един-единствен тон, проснат върху всичките три удара. В четиридялов зад нея остава точно една четвъртина и оттам излиза една от най-честите тактови картини изобщо.
Четвъртина с точка
От две осмини стават три. Това е точката, която се вижда най-често: заедно с осмина зад нея запълва два удара и дава рисунъка дълго-кратко, който има всеки марш и всяка втора балада. Който го свири равномерно, превръща хода в разходка.
Осмина с точка
От две шестнайсетини стават три. Същото делене един етаж по-долу, а късата нота зад нея става много къса — толкова къса, че разликата с триолата се размива, ако не се слуша внимателно. В печат двете са ясно различни; изсвирени — често по-малко.
Нота с две точки
Втора точка добавя още половината от първата, тоест четвъртина от основната стойност. Заедно те правят седем осмини от първоначалната нота: почти всичко, но именно не съвсем. Остатъците зад нея стават съответно мънички и точно от това живее остротата на бароковите увертюри.
Пауза с точка
Точката действа върху паузите също както върху нотите — само че не се чува, забелязва се по чакането. На картината тоновете отляво и отдясно са същите; преместило се е единствено кога идва вторият. В по-старите издания паузата с точка се избягвала и се пишели две паузи; днес стои навсякъде.
Пунктираният ритъм
Първо осем равни осмини, после същият такт пунктиран
Най-обичайната употреба изобщо не е един дълъг тон, а двойка: нота с точка и къса зад нея, все отново. Дълго–кратко, дълго–кратко. Двата реда на картината траят еднакво и носят същия пулс — единият го дели равномерно, другият в три към едно.
Този рисунък носи половината музикална история: френската увертюра живее от него, маршът също и добра част от онова, което в поп музиката минава за «право». Който го свири равномерно, свири друго — а който го чуе, го забелязва веднага, дори без да може да го назове.
Където точката е правило
Шест осмини, после същото време като две четвъртини с точка
В съставните размери нотата с точка не е изключение, а самият удар. В 6/8 не се броят шест осмини, а два удара по три — и един удар е точно четвъртина с точка. Картината показва и двете едно след друго: първо шестте осмини, после двата удара, които ги събират.
Затова такива тактове са пълни с точки, без да се има предвид нещо особено. И затова там е нужна дуола, щом все пак трябва да се изсвирят две вместо три.
Какви нотни стойности има
Точката променя нотна стойност, не я заменя. Какви стойности има — цели, половини, четвъртини и осмини ноти с техните паузи — стои при Дължини на нотите. Кой такт как се брои и защо 6/8 се брои иначе от 3/4, стои при Размери.
Нотни знаци · Дължини на нотите · Нотна терминология
Anotona го прави вместо вас
Снимайте нотите или изсвирете мелодията — Anotona разпознава тоналността, записва нотите и ги пренася в която и да е друга. Безплатно.
Вижте AnotonaВсеки тон на тази страница е изчислен, а не преписан.