Седемте лада

C Йонийски (мажорна)

Белите клавиши от C до C — 1-а степен на до мажор като основен тон.

Тонове

C D E F G A B

Белег

няма — това е мажорната гама

Типична последователност

I–IV–V–I: C – F – G – C

Основната гама на западната музика: два цели тона, полутон, три цели тона, полутон.

C Йонийски с хватки и клавиатура

D дорийска

Белите клавиши от D до D — 2-а степен на до мажор като основен тон.

Тонове

D E F G A B C

Белег

голяма секста — за разлика от минора

Типична последователност

i–IV–i–IV: Dm – G – Dm – G

Минор с голяма секста. Ладът на джаза и на безброй народни песни.

D дорийска с хватки и клавиатура

E фригийска

Белите клавиши от E до E — 3-а степен на до мажор като основен тон.

Тонове

E F G A B C D

Белег

♭2 — за разлика от минора

Типична последователност

i–♭II–i–♭II: Em – F – Em – F

Минор с малка секунда — полутонът точно над основния тон ѝ дава испанския цвят.

E фригийска с хватки и клавиатура

F лидийска

Белите клавиши от F до F — 4-а степен на до мажор като основен тон.

Тонове

F G A B C D E

Белег

♯4 — за разлика от мажора

Типична последователност

I–II–I–II: F – G – F – G

Мажор с увеличена кварта. Звучи носещо се и отворено; честа в филмовата музика.

F лидийска с хватки и клавиатура

G миксолидийска

Белите клавиши от G до G — 5-а степен на до мажор като основен тон.

Тонове

G A B C D E F

Белег

♭7 — за разлика от мажора

Типична последователност

I–♭VII–IV–I: G – F – C – G

Мажор с малка септима. Гамата на доминантсептакорда, на блуса и на рока.

G миксолидийска с хватки и клавиатура

A Еолийски (натурална минорна)

Белите клавиши от A до A — 6-а степен на до мажор като основен тон.

Тонове

A B C D E F G

Белег

♭6 и ♭7 — натуралният минор

Типична последователност

i–♭VI–♭VII–i: Am – F – G – Am

Същите тонове като мажорната гама с малка терца по-високо, само броени от друг тон.

A Еолийски с хватки и клавиатура

B локрийска

Белите клавиши от B до B — 7-а степен на до мажор като основен тон.

Тонове

B C D E F G A

Белег

♭2 и ♭5 — основният акорд е умален

Типична последователност

i°–♭II–i°–♭II: Bdim – C – Bdim – C

Единственият лад с умалена квинта над основния тон — затова рядко стои сам.

B локрийска с хватки и клавиатура

И седемте върху до

Върху един и същи основен тон разликата се чува най-добре: откроено е онова, което се отклонява от мажора. Дорийският, фригийският, еолийският и локрийският имат малка терца (минорен характер), йонийският, лидийският и миксолидийският — голяма (мажорен).

От светло към тъмно

Всяка повишена степен просветлява, всяка понижена потъмнява. Лидийският е единственият с повишена степен, локрийският има пет понижени:

лидийска › Йонийски › миксолидийска › дорийска › Еолийски › фригийска › локрийска

Как се разпознава лад

Първо основният тон — тонът, върху който пиесата се успокоява, обикновено басът на първия и последния акорд. После терцата над него: малка значи минорно семейство, голяма — мажорно. После характерната степен: голяма секста над минор е дорийски, малка секунда — фригийски, повишена кварта над мажор — лидийски, малка септима — миксолидийски.